ДИКТАТОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКТА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. 1. Управление на диктатор (в 1 знач.). Сула накарал да го провъзгласят диктатор за неопределено време .. Подир две години той сам сложил от себе си диктаторството. Н. Михайловски, РВИ (превод), 246-247.

2. Прен. Диктатура (в 3 знач.). Не искаше Бенковски да са чува друго име в тържествата, освен неговото. Гдето дойдеше дума да става въпрос за палмата на първенството, на славата и диктаторството, той преставаше да бъде хрисим. З. Стоянов, ЗБВ II, 59. Може би, той [д-р Кръстев] гледа на ефемерната книжовна слава с небрежна и едвам горчива усмивка. Може би. Но аз бих желал да си въобразя, че той жадува за громки успехи и че темпераментът му го влече към диктаторство над българската художествена мисъл. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 19.