ДИКТАТУ̀РА

ДИКТАТУ̀РА ж. 1. Полит. Начин на държавно управление, при което властта се съсредоточава в ръцете на едно или няколко лица и се осъществява с помощта на насилие и терор. Бласко Ибанес е всякога републиканец .., писателят се обяви открито против диктатурата на краля. Б. Шивачев, Съч. I, 128. През целия тоя период нашата страна не е видяла конституционно управление. Фактически ние имаме и досега една дворцова диктатура. Г. Георгиев, Избр. пр, 48. — Камшикът, камшикът нас ще ни оправи. Диктатура, диктатура за тоя разпасан народ! Елин Пелин, Съч. IV, 126. Военна диктатура. // Полит. Система на държавно управление, която осигурява политическа власт на икономически господстващата класа.

2. Истор. В древния Рим, по време на Републиката — извънредна власт, която дава абсолютни, неограничени права за определен период. След петгодишно неограничено управление властта са додеяла на самаго Сула; той сложил от себе си диктатурата и се отдалечил в едно село. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 332.

3. Прен. Абсолютно, категорично, безусловно налагане на волята, мнението на даден човек, което изисква пълно подчинение на другите; диктаторство. Славата му [на Курбе] растяла както във Франция, така и в чужбина .. А числото на онези, които се опълчвали срещу журито на Салона, срещу диктатурата на граф Нюверкерк и официалната линия в изкуството, непрекъснато растяло. Хр. Ковачевски, СК, 60. Той ми говореше понякога за един майор или един полковник Хамсон, кой не знае точно, който се отличил във войната на двете рози или под диктатурата на Кромвел... БД, 1909, бр. 13, 3.

◊ Диктатура на пролетариата. Полит. Според марксистката теория — политическа власт на работническата класа, установена в резултат на революция с цел посторояване на социализъм и осъществяване на преход на обществото към строителство на комунизъм.

— Лат. dictatura.

Списък на думите по буква