ДИКТОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКТО̀ВКА ж. 1. Произнасяне на глас на текст, отделни фрази, думи и под. с цел да бъдат записани от друго лице; диктуване. Сатирата беше написана от бакалския слуга на Иванча Йотата. От Иванча бяха само фигурите и диктовката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 80.

2. Само ед. Начин за обучаване по правопис и създаване на правописни навици у учениците, като им се диктуват текстове. Правописът се усвоява най-добре чрез упражнения по диктовка.

3. Разг. Ученическа писмена работа за упражнения по правопис, която съдържа точно думите на този, който е диктувал. Падна силен дъжд. Бяхме се навели над диктовките и не забелязахме кога бе потекла от тавана ръждива струйка — някъде бе прокапало. Н. Нинов, ЕШО, 111.

◊ Под (по) диктовката на някого. Книж. По заповед, по нареждане или под влияние на някого. Вие действувате по чужда диктовка и за да пристъпите към действие, изчаквате чужди инструкции. Б. Райнов, НН, 324-325. Наистина, има жени, които са пълновластни вкъщи и над мъжете си, които поради това вършат всичко — и вкъщи и вън от къщи — по диктовката на жените си. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 22.