ДИКТОФОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИКТОФО̀Н м. Спец. Апарат за записване на устна реч с цел да бъде възпроизведена напълно, на части или, при необходимост, забавено, с повтаряне. Диктофонът е следващата новост. На това малко апаратче ръководителят на учреждението диктува своите нареждания или писма. НТМ, 1961, кн. 11, 18. Жената казва нещо, професорът кимва с глава; .., отива при бюрото, щраква копче, говори в диктофона. Сл. Македонски, ЕЗС, 178. Току-що е написано и последното писмо — и като с магическа пръчка пред Пърл застава куриерката и слага диктофон със слушалки. Пърл натиска копчето и поставя слушалките на главата си. Гласът на режисьора Бен Франсис боботи в ушите ѝ. Б. Йосифова, БЧМ, 154-155.

— От лат. dicto 'диктувам' + гр. φωνή 'говор'.