ДИЛА̀Ф

ДИЛА̀Ф м. и (рядко) дила̀фи мн. Диал. Дълги железни щипци за разравяне на огън или за хващане на нещо горещо; маша. Мария .., взе с дилафа въглен от огнището и го поднесе на праматарина. П. Спасов, ГЛЗЗ, 16. — Какво стана... Правиха, струваха, разгониха ни! — въздъхна бай Васил, като разрови с дилафа въглените в огнището. К. Калчев, ЖП, 240. Едно от нас [децата] натисна с лакът софрата и тя се обърна. Това стигаше на мама: тя взе дилафа и зашари, де когото намери. Ст. Чилингиров, ХНН, 123. Кебапчията тракаше дилафите си като кастанети. Ем. Станев, ИК III и IV, 318.

— От гр. διλάβι 'дръжка, хващане'. — Друга форма: дила̀в.

Списък на думите по буква