ДИЛЕМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЛЀМА ж. 1. Лог. Съждение, в чийто предмет се съдържат два противоречащи признака, изключващи възможността за трети. Проста конструктивна дилема. Сложна конструктивна дилема. Проста деструктивна дилема. Сложна деструктивна дилема.

2. Обстоятелство, което изисква вземане на едно от две възможни решения, изборът между които е труден. Утре още искам лично обяснение от Макиавели. Ще го поставя пред дилемата — или мен, или моята оставка. П. Незнакомов, БЧ, 67. Те сега се намират на истински кръстопът между самобитното творчество и епигонството — дилема, която стои пред всеки художник. НК, 1958, бр. 48, 6.

— От гр. δίλημμα 'двойно предположение'.