ДИЛУВИА̀ЛЕН

ДИЛУВИА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Геол. Който се отнася до дилувий. Ние бяхме в дъното на Саръгьолския циркус, в гробището на стародавния ледник, който е оставил дирята си в Жълтото езеро. Тук е бил укротен дилувиалният хаос, тук се е вгнездило неговото ледено дихание преди милиони години. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Навяването на льосовия прах, освен че е облагородило повърхнината на Северна България и е дало основите на богати почви, но още е и спечелило, за сметка на голямото дилувиално дунавско легло, земи за страната ни. П. Делирадев, БГХ, 64. В отдела на мините няма да се спираме. Ако беше с нас г. Златарски, може би щеше да ни заинтересува с някои алувиални пластове, с някои дилувиални наслоения, но ние не сме геолози. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Дилувиален нанос.

Списък на думите по буква