ДИЛУВИУМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИЛУ̀ВИУМ, мн. няма, м. Остар. Геол. Плейстоцен; дилувий. През дилувиума (палеолита) валежите бързо намаляват. Пр, 1954, кн. 1, 72. Спори се, обаче, за миналото: през ледниковата епоха (дилувиума) имало ли е или не ледници по Витоша. П. Делирадев, В, 31-32.
— Лат. diluvium 'потоп, наводнение'.