ДИЛЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЛЯ̀НКА ж. Разг. Растението валериана. А колко се смяха децата, когато дядо Кутьо им разправи как лудеят котките, като надушат коренчетата на дилянката, от която правят валериан. Л. Галина, Л, 129. И разпали смола от камаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе. Н. Райнов, БЛ, 159.