ДЍМЕН

ДЍМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който се състои от дим. С пухтене и цял в облаци дим влакът спря на перона. Още едно изпъшкване на локомотива, още един димен облак, .., и за миг настана пълна неподвижност и тишина. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Жертвеникът стоеше сега на средата на горницата и гъстият пушек се издигаше нагоре, .. Димната мъгла изпълни стаята, закри лицата на хората. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Две години преди димните кълба от комина на локомотива да фърчат всред Стара планина, .., аз направих едно посещение във вътрешността на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. ХII, 75. Той помаха за сбогом към двора, в който се виждаше къщата .. и димният стълб от плевнята. Х. Русев, ПЗ, 284.

2. За помещение — който е изпълнен с дим; задимен, запушен. Пред техните очи бе долината с утаена на дъното сивопепелна мъглица и едва-едва се провиждаха селата, притоплени, димни и уютни. П. Вежинов, НС, 161. "Излезте из димните кафенета, из прашните улици .. и дойдете тука, на тази височина от 2 500 метра, .. и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни." Ал. Константинов, Съч. I, 90. Бранислав го последва. Ресните шумно се тръснаха зад тях. Те прекосиха димното казино и излязоха. Ст. Дичев, ЗС I, 402. // Който е примесен с дим. Димните пламъци на огъня се издигаха високо нагоре.

3. Който е предназначен за пропускане или извеждане на дим. Крайцерът "Надежда" изпущаше кълба дим през високата димна тръба. Д. Добревски, БКН, 6. Димен вентилатор.

4. Прен. За светлина, сияние и под. — осветяващ, светещ слабо, като че ли е примесен с дим; мъжделив. Навътре в къщата на дядо Марко, чак в пондилото, люлееше мижаво пламъче малко, тенекиено газениче. В димната светлина се виждаха петима мъже. Д. Талев, И, 24. Синкаво димно сияние осветяваше застоялата в молитвена тишина природа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 28.

5. Индив. Опушен, задимен. На разкоша във чертога / често мрак, тревога — / няма слънце; / а в колибата убога / с димен свод и вехти грънци — / ясно слънце. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 152.

◊ Димен газ. Спец. Газообразен продукт, който се образува при горене в горивни устройства и се изхвърля навън чрез димни тръби. Димните газове от циментовите пещи и комините на завода .. ще се отвеждат чрез канали и ще се използуват за карбонизиране. ВН, 1960, бр. 2639, 1. По своя път към пещта въздушните частици минават през специални подгреватели, където се затоплят от димните газове, преди те да излетят през комина в атмосферата. К, 1963, кн. 8, 34. Димна завеса. Воен. Изкуствен облак или мъгла, с които се пречи на наблюдението и прицелния огън на противника и се прикриват действията на собствените войски. И ето загърмяха оръдията, започна огневата подготовка. По земята плъзна дим — танковете един след друг потъваха в димната завеса. ВН, 1965, бр. 4364, 2. Фосфор се употребява и за създаване на димни завеси — през време на война, тъй като при горене образува непрогледен бял дим. Хим. VIII кл, 1965, 56.

ДИМЀН

ДИМЀН м. Диал. Кормило; дюмен. "Девойко, душо Сардеа! / Немой ти слушай майка ми, / майка ми стара не знает, / майка ми къща не гледат, / майка ми димен не държе; / сос мене къща ке гледаш, / сос мене димен ке държиш." Нар. пес., СбБрМ, 498.

— От ит. timon(e) през тур. dümen.

Списък на думите по буква