ДИМЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИМЀНЕ
ДИМЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от димя. Това приличаше на дименето на един мъглив кратер с хиляди отдишки на повърхността си. Ив. Вазов, Съч.ХХVII, 33. Отдалече се виждаше дименето на фабричните комини.