ДИМИСКИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИМИСКЍЯ ж. Диал. Само в съчет. Сабля (сабя) димиския. Сабя дамаскиня. Стана Марко дома да си ойде, / па на либе по-тихо говори: / "Хвала тебе, либе Катерино, / приготви ми църковното рухо / и ми тури книги литургийски, / а не туряй сабля димиския." Нар. пес., Христом. КМ II, 42. Марко се е младо разсърдило, / та си търгна сабля димиския, / та погуби туре яничаре." Нар. пес., СбНУ ХLIII, 6. Си явна [Тодора] коня шарени, / си зеде байрак кърстетни, / на пояс жълти боздуган, / в пауза сабя димиския, / та ми отиде на войска. Нар. пес., ДбБрМ, 319.

— Друга форма: димизгѝя.