ДИМИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍМЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Диал. 1. За платно — който е тъкан с четири нищелки и две основи; четворен. Тя [Мариолка] вече се беше втурнала към мутвака и носеше на ръце един дълъг, от димитно платно, пешкир. Ст. Чилингиров, ПЖ, 78.

2. Пъстър, шарен. Соколе ситен, димитен, / не летай горе високо. Нар. пес., СбБрМ, 472.

3. Димиен (Н. Геров, РБЯ).

— От гр. δίμιτος 'тъкан, плат'. — Други форми: дѝмятен, дѝметен.