ДИМЍЯ

ДИМЍЯ ж. Диал. 1. Дебел домашен вълнен плат за мъжки дрехи. Тук се простира големият отвод (салон), използуван за абаджийска работилница. В него са се тъкали димии, шиели са се аби и други дрехи, предназначени за пазарите в Цариград и в някои градове на Мала Азия. П. Теофилов, К, 67.

2. Само мн. Потури или шалвари от този плат. До твоя Лалка двамина, / .., двамина кабадаии, / .., / двата едно носея, / ..: двата със сини димии, / двата със сини димии, двата със черни калеври. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 108.

— От гр. δίμιτος през тур. dimi.

Списък на думите по буква