ДИМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍМКА ж. Малка бомбичка или саморъчно направено устройство, при задействането на които се отделя гъст дим с неприятна, понякога дразнеща и задушлива миризма, използвани от армията, полицията и др. за намаляване на видимостта, за разпръскване на тълпи от хора и др. или като средство за забавление. Забраняват се пиратките и димките в нестандартна опаковка и такива, които са без сертификат за качество от производител. ДТ, 2000, бр. 335, 4. Над 500 бомбички, димки и други взривни устройства откри вчера полицията при проверка на стадиона. 24 часа, 2000, бр. 279, 12. Наскоро метнал димка в класна стая на първия етаж, нагрубявал учителите. 24 часа, 2003, бр. 31, 5. Полицаите използваха димки за разгонване на насъбралото се множество.