ДИМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍМНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Комин; дименик. Огнеметните планини могат да ся броят като някои димници, из които силни пари и газове изпод земята излизат навън. Й. Груев, Лет., 1873, 71. Надясно мостът се намира, / ..; / покрит със хора разнородни / със пушек гъстък, задушлив / из димниците параходни. Ив. Вазов, БМ I, 8.