ДЍМНИНА

ДЍМНИНА ж. 1. Истор. Данък в средновековна България, който се е събирал от всяко домакинство като част от рентата за царя или феодалите. След време, когато им идваше наум, че е грешно да се кръщават децата във вода и че не бива да се плаща ни наметък, ни димнина на царя, нито да се ходи на война, не можеха да се начудят как бяха научили това и кога. Ст. Загорчинов, ДП, 72. — Колко дан се пада да платят Ряховските българи? — попита боляринът .. — А на мене само петдесет златици — димнината. Толкова дан се пада на комините, които пушат в Ряховец. А. Каралийчев, ПГ, 98.

2. Диал. Владичина; димница.

Списък на думите по буква