ДИМЬО̀СВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; димьо̀сам се, ‑аш се, св., непрех. Диал. Махвам се, изчезвам отнякъде като дим.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.