ДИМЯ̀

ДИМЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. димя̀л, ‑а, ‑о, мн. димѐли, несв.,

непрех. 1. Изпускам, отделям дим; пуша. Вън снегът продължаваше да вали и да трупа грамади върху насрещните покриви. Там вече димеше високият комин и тънката ивица на пушека се виеше и чезнеше между едрите бели парцали. Ст. Дичев, ЗС I, 371. Работници товарят един трен, който скоро ще тръгне. Машината дими, черни вълни се дигат мудно и се въртят в тежката атмосфера. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11. На уединени скалисти хълмове се чернееха високи кули. А долу, край самата река, димяха опожарени руини на селища, пусти и безлюдни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 16. Кочо продължаваше да лежи върху сламеника, крайчецът на цигарата все още димеше, както го бе прищипал с палеца и показалеца си. Д. Талев, ПК, 100. Не димеше и вършачката, навярно вършитбата беше привършена. Й. Йовков, ЧКГ, 53.

2. Обикн. с предл. с. Поемам и изпускам през устата си дим от цигара, лула, пура; пуша. Старият воденичар седеше на брега и димеше с ореховата си луличка. А. Каралийчев, ТР, 83. И аз сядам и си свивам една цигара .. Тримата димим, един до друг, .., в самата пазва на Алтайските планини. Й. Радичков, НД, 264. Дяконов пак димеше с цигара и говореше нещо оживено, момчетата го слушаха умълчани. Д. Талев, ГЧ, 103.

3. Прен. Обикн. за течност — изпускам, отделям па̀ра, когато съм още горещ или при нагряване, когато се развива висока температура. Сестрата се обади и след малко влезе с малка табличка, на която димяха две чашки кафе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 86. Сетне идваха шумните вечери край дългата семейна трапеза, на която димяха дълбоките кастрони със сладките мамини гозби... Г. Русафов, ИТБД, 48. Грабнах кирката и я забих в рохкавата пръст, която леко димеше. Сп. Кралевски, ВО, 7. Той не можеше да се помири с мисълта, че няма да излезе в ранна утрина в полето, на нивата и да я бразди с ралото, земята да дими и мирише на чернозем. Д. Спространов, ОП, 383.

4. Прех. Диал. Опушвам, обвивам някого с дим, за да го излекувам или да премахна някакво зло; кадя. Изходиха и врачки, и знахари, / какво не му замесваха во хляба, / с какво не биле нощем го димиха — / не би късмет. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159.

ДИМЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Димя (в 1 знач.). Огънят още се дими. Н. Геров, РБЯ I, 385.

Списък на думите по буква