ДИНАМЍЗЪМ

ДИНАМЍЗЪМ , ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Динамика (във 2, 3 и 4 знач.); динамичност. А бяха дни, гладните и размирни години на новата държава, когато Ленинград бе почти опустял. Страшно е било тогава: няма отопление, няма продоволствие .. Сега е друго: динамизмът на един буен възход създава най-хубавото чувство, което трябва да имат гражданите: безпечност на утрешния ден. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 26. Редят се с динамизъм и вътрешна противоречивост факти и изводи, които на два-три пъти довеждат следствието до задънена улица. Й. Демирев и др., ОС, 4.

2. Филос. Направление във философията, което разглежда силата, движението като самастоятелно начало, независимо от материята и първично по отношение на нея.

3. Литер. Бързо, напрегнато развитие на действието в епическо и особено в драматическо художествено произведение.

4. Литер. Литературно течение, една от разновидностите на футуризма, възникнало във Франция през 1914 г., отдаващо първостепенно значение на звуковите ефекти и чуждо на социалните противоречия и борби.

— От гр. δύναμις 'сила'.

Списък на думите по буква