ДИНАМОМЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНАМОМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑тра, м. Техн. Уред за измерване големината на сила; силомер. Мускулната сила на човека се измерва с уред, наречен динамометър. Той се състои от стоманена елипса и двойна скала. М. Василев и др., ВБ, 25. За пряко измерване на рудничния натиск служат различни динамометри — механични, хидравлични, акустични, електрически, — както и динамометрични стойки. Х. Попйорданов и др., ПИ, 108-109. Отблъсквайки се един друг, те [изкуствените мускули] мигновено разгъват усуканите молекули и конецът, като се удължава, задвижва прикрепен лост, а съединената с него стрелка на динамометър отбелязва възникналата механична сила. ВН, 1960, бр. 2772, 4.

◊ Въртящ динамометър. Физ. Механична спирачка на Прони, електрическа спирачка или хидравлична спирачка. Динамометър на Прони. Физ. Апарат, който служи за измерване мощност на двигатели посредством триенето. Тягов динамометър. Физ. Динамометър, при който еластичната деформация на силово звено (пружина, кристал и др.), предизвикана от действащата сила, се предава механично, хидравлично или електрически на измервателните инструменти.