ДИНАСТЍЧЕСКИ

ДИНАСТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до династия; династичен. Династическите интереси на тримата балкански монарси, .., осуетяваха всякакви надежди за умереност. К. Константинов, ППГ, 236. Под влиянието на меркантилизма стои външната политика, която се ръководи обаче от волята на монарха и носи подчертан династически характер. М. Бичев, АНВ, 182. Изборното начало, по което се предава папската власт, говори нагледно тука за своето превъзходство над наследственото предаване на властта. Благодарение на него на папския престол са седели такова голямо число забележителни личности, каквото сравнително не може да се намери в династическата история на никой народ. К. Величков, ПССъч. III, 142. Най-малкото, което може да причини убиването на султан Абдул Азиса, е династическата революция в самия Цариград. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 23.

◊ Династическа война. Истор. Война, която се води в защита на интересите на дадена династия.

Списък на думите по буква