ДИНАСТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНА̀СТИЯ ж. 1. В държави с монархическо управление — няколко монарха от един и същ род (семейство), заемащи последователно престола по правото на наследство. Лутането по местата, дето в прежните векове е шумяла столицата на българските царе от династиите на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци, причинява остра тъга. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 171. Два дни след капитулацията, на 4 септември 1870 г., в Париж избухнала революция. Династията на Наполеон III била свалена и Франция била обявена за република. Ист. Х кл, 116. // Царски владетелски род. През време на Втората световна война дворецът изтъкна други хора в управлението .. Но Захари Велизаров си остана пак депутат, като дълбока резерва на династията в нейните многобройни политически ходове. К. Калчев, ЖП, 441.

2. Прен. Разг. Рядко. Обикн. със съгл. опред. Представители на няколко поколения от едно семейство с традиции в някаква професия и получили известност в тази дейност. Църковна династия. Лекарска династия.

— От гр. δυναστεία през рус. династия.