ДИНГИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИНГЍЛ м. 1. Диал. Дървена ос на волска кола (Н. Геров, РБЯ).

2. Разг. Ирон. Прекалено висок и обикн. слаб човек. — И нашата Верка я разтресе. Мама казва, че е малария. — Това е от наводнението — обади се Мими. — Всички ще ни излови треската. — Не е от наводнението, бе баламо, а от комарите. Язък, че си такъв дингил, а не знаеш. П. Здравков, НД, 31.

3. Само мн. Жарг. Крака на човек. [Бай Къньо] изведнъж дръпваше с лъка по струните, като теглеше невидимите конци на куклите .. — Де бре, Кара Кольо! .. Хайде, по-ситно, по-ситно, Керо! Я си размърдай дингилите, Тодоре! Какъв ми си ерген, уж ще те женим!... К. Константинов, ППГ, 60.

— Тур. dingil.