ДЍНЯ

ДЍНЯ1 ж. 1. Едногодишно тревисто растение от семейство тиквови със стелещо се стъбло и голям, объл, сладък и сочен плод с твърда зелена кора; любеница. Citrullus vulgaris. Това е прелестно зелено кътче ..; аз с възхищение фърлях взор на равната му площ, облечена със зеленина от посевите .., ориз, лозя, дини, овошки. Ив. Вазов, Съч. ХV, 5.

2. Плодът на това растение; любеница. Филип изпуши една цигара, като не знаеше къде да иде, сетне влезе в близкото дюкянче и си купи диня и сирене. Ем. Манов, БГ, 215. Татко постла една кърпичка на тревата, сложи там хляба и сиренето и наряза динята. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 11. Каква мека есен шумолеше в царевицата! От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремета. А. Каралийчев, ПГ, 150. [Антица] искаше да се готви добре за работниците, .., да им се режат повече дини и пъпеши. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Бре Манювските чорбаджа, / .. / Червени дини ядяха, / люта ракия пияха. Нар. пес., СбВСт, 812.

◊ Знае свиня да яде диня; знае <ти> свиня що е диня. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира кое е по-хубаво, по-добро. Колкото (като) свиня от диня, разбирам (разумявам, отбирам, познавам и под.). Разг. Ирон. Нищо не (разбирам). Нося (хващам, улавям / уловя) две дини под една мишница. Разг. Върша едновременно две работи в две различни области, изпълнявам две различни задължения. Съчетал, значи, полезното с приятното. Кой не прави така в нашия задъхан век, където обикновено всеки носи по две дини под една мишница? П. Незнакомов, АБМ, 52. Хората бързаха, суетяха се, качваха се. Едни предпочитаха топла закуска, други удобно място да седнат. Някои искаха да уловят и двете дини под една мишница. Ив. Остриков, ВН, 1960, бр. 2740, 4.

ДЍНЯ

ДЍНЯ2 ж. Диал. Пъпеш. Не е диня, та да го помиришеш. Погов., СбНУ III, 255.

◊ Пожълтял като диня. Диал. Казва се за човек, който е болезнено блед.

Списък на думите по буква