ДИНЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍНЯВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Динен, динян. Само когато лятно време зърнеше динява кора, се разлютяваше много. Ив. Вазов, Съч. VIII, 69.

◊ Подхлъзвам / подхлъзна на (под) динява кора някого. Диал. Измамвам, изигравам някого хитро, обикн. като му попречвам да осъществи нещо. — Тъй се хили сладко и го гледа с черните си очи .. Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора .. Пази се, Саро! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 168.