ДИОПТРИКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИО̀ПТРИКА ж. Физ. Дял от оптиката, който изучава пречупването на светлинните лъчи при преминаването им през прозрачна среда. Изучаващите диоптриката си въобразяват, че зрителните уреди могат да бъдат направени с произволна степен на съвършенство с помощта на стъкло, ако чрез полиране се придаде желаната геометрична форма. Ив. Въжарова, ИН (превод), 39. Явленията, които произлизат от разпростирането на светлината в прозрачни средини, ся разглеждат от диоптриката. И. Гюзелев, РФ, 249-250.
— От гр. διοπτρική.