ДИПЛЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПЛЕНЍЦА¹ ж. Нар.-поет. Само в съчет. Сабя дипленица. Постоянен епитет на тънка сабя в юнашкия народен епос. Селото е пълно с кърсердари, момите не смеят хоро да свият. Задава се юнак на крилат кон, изважда сабя дипленица, подгонва кърсердарите, с един замах ги помита и за почивка спира пред момини порти. К. Петканов, Х, 190. Па изтегли [Марко] сабля дипленица, / па завърте налево, надесно, / та погуби педесе айдуци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 21.

ДИПЛЕНЍЦА² ж. Истор. Широка дълга горна дреха от скъп плат, носена през Средновековието от българските царе и боляри. Тъй висока, стройна и силна, облечена в морава дълга дипленица, по която бяха извезани със сребърна сърма листа и цветя, .. тази болярка сякаш търсеше измежду мъжете наоколо достоен за нейната сила и равен на красотата ѝ. Ст. Загорчинов, ДП, 119.