ДИПЛОМАТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПЛОМА̀ТИКА¹ ж. Остар. Книж. Дипломация. И това го казвам пак в друго отношение, без да задявам преимуществата на стария принц. — Какви чудни преимущества! Една увъртлива турска дипломатика и нищо повече. П. Р. Славейков, ПХС, 60. После, нека знае Европа, че ако дипломатиката е лъжлива и лукава, то робът е изпечен, кален. НБ, 1876, бр. 1, притурка, V.

ДИПЛОМА̀ТИКА², мн. няма, ж. Истор. Помощна историческа дисциплина, която изучава формата и съдържанието на документите, за да установи тяхната достоверност, времето на написването им и др.

— От фр. diplomatique. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.