ДИПЛОМАТЍЧЕСКИ

ДИПЛОМАТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Дипл. Който се отнася до дипломация и дипломат (в 1 знач.). Известно беше, че той е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Росел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Русия не намираше своевременно новото повдигане, по дипломатически път, на едвам задрямалия Източен въпрос. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 70. Тоя бал в английското консулство му напомни с атмосферата си Европа, Виена, хубавите дни от началото на неговата дипломатическа кариера. В. Геновска, СГ, 94. [Евгени] тръгна към Народното събрание .. Дипломатическите ложи бяха празни .. В залата също имаше много празни депутатски банки. Д. Ангелов, ЖС, 202. Мъжът отиваше с някаква дипломатическа мисия във Франция. Г. Белев, КВА, 336.

2. Дипломатичен (в 1 знач.). Той не познаваше заобикалките, чужди му бяха дипломатическите подходи. Д. Спространов, С, 184. Мери трябваше днес да води две борби: ужасна борба с туберкулозата и дипломатическа борба с леля си. Хр. Смирненски, Съч. III, 126.

◊ Дипломатическа болест. Книж. Мнимо заболяване като предлог за отлагане изпълнението на нещо. И все пак, .. — има простор за една голяма надежда .. Тая надежда е в мисълта, че чрез литературата, чрез литературите ни, ние [балканците] ще можем да се видим по-добре. Колкото и да не са големи те, все ще имат някой път сила да изцеряват истината от дипломатическата болест. И от пустотата на учтивите фрази. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 240-241, 1. Дипломатическо представителство. Дипл. Орган на една държава, намиращ се постоянно на територията на друга държава на равнище посолство или легация, чрез който се осъществяват официалните отношения между двете държави. Дипломатически корпус; Дипломатическо тяло. Дипл. Всички дипломатически представители на другите държави, акредитирани в дадена държава. Левски отново видя Игнатиев. Като доайен на дипломатическото тяло, каляската му се движеше веднага след каляските на министрите. Ст. Дичев, ЗС II, 524. В Народното събрание бяха заели местата си и представителите на Дипломатическия корпус у нас.

ДИПЛОМАТЍЧЕСКИ

ДИПЛОМАТЍЧЕСКИ нареч. 1. От гледна точка на дипломацията. Дипломатически погледнато, постъпката на съседната държава беше провокационна.

2. В дипломатическо отношение. Дипломатически изолирана, тая страна не получи никаква подкрепа.

3. С умениe, с такт; дипломатично, тактично, умело. Не ти писах от доста време, едно защото нямах какво интересно да ти ява, друго, защото твоето първо и единствено писмо до мене беше написано така сдържано, предпазливо и дипломатически, щото, право да ти кажа, загубих кураж да продължавам една кореспонденция, която се захващаше по такъв тържествен начин. Ив. Вазов, НПис., 106.

Списък на думите по буква