ДИПЛОМАТИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПЛОМАТЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество, способност на човек да проявява умение, такт, пресметливост в отношенията си с другите и така да постига целите си. На пръв поглед папата изглежда доверчив, особено в радушния си прием на славянските апостоли. А всъщност се налага с тънка дипломатичност. Н. Драгова, КО, 46. Беше усвоил много от предпазливата дипломатичност на звенарите, в чийто вестник работеше. Ем. Манов, ДСР, 409.