ДИПЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЍПЛЯ1, ‑иш, мин. св. дѝплих, несв., прех. 1. Свивам на два или повече ката дрехи, платно и под.; сгъвам. Вътре светеше малко газениче и невестата на Милор диплеше дрехи в дълбок старовремски сандък. Сл. Трънски, Н, 159. Мама, принесла дисагите, дипли и реди в тях едно-друго. Т. Влайков, Пр I, 116. — Не ми е по сърце царски човек да ставам. Нито чашник ще бъда добър — да подавам на царя вино, нито протокелио — да дипля багрениците и свилените ризи. Ст. Загорчинов, ДП, 96.
2. Правя нещо, обикн. плат, да стане на дипли. Майка му учеше през деня първолачетата, а вечер диплеше поли на селските момичета. А. Гуляшки, МТС, 12. Само пръстите ѝ [на Елена], които лежаха на скута, бързо-бързо диплеха и раздипляха наметката. Ст. Загорчинов, ДП, 283. През разтворените крила на прозореца навлизаше слънце и влажният западен вятър подмяташе и диплеше краищата на издърпаното към стената сатенено перде. А. Гуляшки, Л, 264. Върху черните коси на Тиха сложиха червено було и пръстите на момичетата бързо започнаха да го диплят, да го редят. Й. Йовков, СЛ, 176.
3. Рядко. Правя челото ми да стане на дипли; бръчкам. Сърди ми се, дипли челото си — / ти сѐ си мойта обичлива. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 212.
4. За планинско възвишение — образувам, правя дипли върху земната повърхност; гъна. Хълмисти възвишения диплят гърдите ѝ [на Украйна], зеленеят гъсти гори в далечината. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. ● Обр. Ледна вечер. Сенки мудни / диплят земна твърд скована. В. Карагьозов, Избр. пр, 83. дипля се страд.
ДЍПЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Ставам на дипли, образувам дипли. Пъстрите наметки на болярите се диплеха, бисерите и многоцветните камъни по тях събираха и отстрелваха ярките слънчеви лъчи. М. Смилова, ДСВ, 238. До тръбата тръпнеше, закрепено на прът, голямото червено знаме и въпреки че платът беше натежал от дъжда, то се диплеше като живо, развяваше краищата си. А. Гуляшки, МТС, 229. Тодора вървеше с наведена глава .. Дрехите ѝ леко се диплеха и очертаваха плътно стройната ѝ снага. К. Петканов, БД, 69. Морето беше необикновено тихо, една вълна се диплеше до брега. Н. Антонов, ВОМ, 150. Като минаваше покрай обширните кооперативни ниви и гледаше как житата се диплят от лекия повей на вятъра, как тежките зърна се ронят по земята, той изпитваше мъка, че хлябът .. пада и гине в земята. И. Петров, МВ, 177.
2. За коса, кожа и под. — на дипли съм. Под алената копринена забрадка зад ушите ѝ се диплеше гладко причесана мека коса. Елин Пелин, Съч. III, 108. Кожата на лицето му с всяка измината година все повече се диплеше.
3. За планинско възвишение — образувам, разстилам се във вид на земни вдлъбнатини и изпъкналости, които наподобяват дипли. Ниските хълмове в полите на Балкана се диплеха надалеч и слънцето прижуряше, докато ту тук, ту там се отекваха отделни престрелки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. На югозапад Стара планина се дипли в гънки и гърбини — ту синкави, ту сиви, ту бледи като далечни отражения. Ст. Станчев, НР, 18. ● Обр. Върви [Пишен Георги] подир ралото, влачено от две магарета, и свири песните на кавала. Земята сама се обръща, дипли се на резени, лъщи на слънцето и се рони под птичите крака... К. Петканов, СВ, 88.
— От гр. διρλώνω.
ДЍПЛЯ2, ‑иш, мин. св. дѝплих, несв., прех. 1. Нареждам плътно един до друг еднородни много плоски предмети, обикн. листа от тютюн, редя на пластове; нижа. Райна довчера диплеше тютюневи листа в пловдивските тютюневи складове. Тя живееше и се бореше с поривите на пловдивския пролетариат. К. Ламбрев, СП, 374. // Слагам една върху друга малки купчини от еднородни предмети; пластя. Сърповете звъняха по земята, диплеха ръкойки и редяха сноп след сноп. К. Петканов, СВ, 103. Филчо отби в изсечена гора, обърна колата към село и, без да отпрегне, залови се на работа. Бързаше, прибягваше от купчина на купчина, заграбваше вършини и ги диплеше на колата. К. Петканов, Х, 70. ● Обр. Отдолу бучеше тракторът като порой, а плуговете диплеха бразда до бразда. Кр. Григоров, Н, 128.
2. Прен. Говоря бавно и с лекота в определен ред; нижа, редя. — Говори, но по-накъсо! — Ще говоря, Герасиме, ще говоря — за какво съм блъскал толкова път? — все така спокойно продължаваше да дипли думите си Драган. О. Василев, ЗЗ, 88-89. — Той иска да го оставя масрафлия приказки за дяда си и за баба си да ми дипли... П. Тодоров, Събр. пр II, 382. дипля се страд.
ДЍПЛЯ СЕ несв., непрех. Само мн. За бръчки — разполагаме се, намираме се плътно една до друга. Около очите му се диплеха гъсти бръчки. Й. Йовков, СЛ, 179. Широки прави бръчки се диплеха от единия до другия край на челото му. А. Христофоров, А, 335.
— От гр. διρλώνω.