ДИПОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПО̀Л м. 1. Физ. Система от два еднакви по големина и противоположни по знак електрически или магнитни товара, които се намират на много малко разстояние един от друг. Под действието на електричните сили електричните товари в молекулата се преместват така, че молекулата се превръща в дипол. Физ. Х кл, 1965, 119. При най-ниски температури се втечняват инертните газове, защото техните молекули са едноатомни и появата на временен дипол при тях става по-трудно. Е. Киркова, АМ, 44.

2. Техн. Най-простият тип антенно устройство, което се състои от два проводника с еднаква дължина, симетрично съединени с приемника. Антената е полувълнов дипол, настроен на средната честота на даден канал. Д. Мишев и др., ТТ, 195. Най-добро приемане се получава, когато антената (диполът) е настроена на вълната, която ще приема. НТМ, 1961, кн. 9, 27.

— От гр. δις 'два пъти' + πόλος 'полюс'.