ДИПОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Физ. Техн. Прил. от дипол. Само във връзка с явлението поляризация Бошкович посочва възможността за диполен характер на корпускулата, като я сравнява, както и Нютон, с въртящ се магнит. Ив. Въжарова, ИН (превод), 255. Над покрива се издигат високите прътове на диполна антена. Б. Райнов, НН, 406-407. Вторият модел предполага, че всяка звезда притежава постоянно диполно (аналогично на магнитното поле на прав магнит) магнитно поле с ос, наклонена спрямо оста, около която се върти звездата. Вселена 69, 102. При разтваряне на кристални соли във вода, например на натриев хлорид, противоположно натоварените йони на солта привличат диполните молекули на водата. Хим. IХ кл, 1965, 36.

◊ Диполен момент. Физ. Величина, която характеризира стойността на дипола в дадена молекула или йон. Полярността на молекулите се измерва с тъй наречения диполен момент, .., който представлява произведение от елементарния електричен заряд .. и дължината на дипола. К. Кулелиев и др., Ф, 20.