ДИПТИХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПТЍХ м. Истор. У древните гърци и римляни — две дъсчици, съединени една с друга като корици на книга и покрити от вътрешната страна с тънък слой восък, върху който се пише.

2. Изк. Картина, миниатюрно живописно или релефно изображение върху две симетрични дървени плоскости или върху метални пластинки, които се затварят с шарнир като корици на книга.

3. Литер. Художествено произведение, което се състои от две части.

— От гр. δίπτυχος 'сгънат на две'.