ДИПЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИПЧЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Приклад на пушка; кондак. — Кон ли го е ритнал? .. — Не, каймакам ефенди! Исмаил, синът на Тургут бей, го халосал с дипчика на пушката... А. Христофоров, А, 111. Солдатите почнаха да обират затворниците и, за да ги сплашат и накарат да им дадат щото имаха, бяха обърнали дипчиците на пушките си и удряха немилостиво де кого завърнат. К. Величков, ПССъч. I, 43. — Възглавници сте имали, пък не се обаждате, каза, като я поемваше и я привърза на дясното си рамо, гдето щеше да опира на шишенето дипчика у рамото му. Ц. Гинчев, ГК, 187. Мечкарско шишене е турено посред / със чер дебел дипчик, обточен с двоен ред / седефен цветорез и с свилена превязка. П. П. Славейков, БСб, 1897, кн. 2, 122.

— Тур. dipçik.