ДИРЕКТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРЕКТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. 1. Който е присъщ на директива. Директивният характер на плана отразява необходимостта от централизирано ръководство.

2. Който представлява директива, който е с характер на директива. Директивен план. Директивно писмо. Директивни документи.