ДИРЀКТОРСКИ

ДИРЀКТОРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който принадлежи, който е на директор (в 1 знач.). Аз бях директорска дъшеря, а ходех в гимназията с кръпки върху пре‑

стилката, без балтон, без жилетка. ЖД, 1968, кн. 3, 18. Директорска дума. Директорско нареждане.

2. Който е свързан с директор или се отнася до директор (в 1 знач.). Славно е да си обикновен човек! Разбрах това едва след като отхвърлих от гърба си тежкото бреме на директорските задължения. Ст. Христозова, ДТСВ, 136. Ружа отново започна да я вика при себе си в директорския кабинет и да разговаря с нея за плановете, за нормите, за дисциплината. К. Калчев, СТ, 27. От година време той беше напуснал директорското си място, за да заеме службата на информатор при банката на Смрикарова. Ст. Чилингиров, РК, 267. На другия ден директорът повика Надя Сарачова. В дирекцията на директорското канапе седеше дебел господин с шапка на главата. Елин Пелин, Съч. IV, 257. Директорски фонд. Директорски пост.

◊ Директорски съвет. 1. Висш административен орган, ръководството на някакво учреждение, предприятие, отрасъл от промишлеността и под., начело с директора. Днес в института ще заседава директорският съвет. Ще се вземат решения за нови конкурси. 2. Заседание, на което участват всички членове на ръководството на учреждение, предприятие и под. Резултатите от конкурсните изпити бяха обявени едва след директорския съвет.

Списък на думите по буква