ДИРЕКТРИСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРЕКТРЍСА¹ ж. Мат. 1. Права, върху която лежи даден вектор.

2. Права в равнината на едно конусно сечение, за която отношението между разстоянието на коя да е негова точка до тази права и разстоянието от същата точка до фокуса е постоянна величина.

— От лат. directrix 'направляваща' през фр. directrice.

ДИРЕКТРЍСА² ж. Воен. Специално съоръжен участък на артилерийски полигон или във войскови учебен център, предназначен за артилерийска стрелба.

— От лат. directrix 'направляваща' през фр. directrice.

ДИРЕКТРЍСА³ ж. Остар. Книж. 1. Директорка. Аз позвъних пред вратата. Излезе една млада мис и на моя въпрос мога ли да видя директрисата, тя ма пригласи да вляза в класа. Знан., 1875, бр. 19, 299.

2. Директорша (Ал. Милев и др., РЧД).

— От фр. directrice.