ДИРИЖИРОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИРИЖИРО̀ВКА, мн. няма, ж. Остар. Муз. 1. Дирижиране. Личната сила на този много голям диригент се прояви във всичките изпълнени произведения. Ние не можем да се спрем поотделно нито на техническата страна на неговата дирижировка, нито на чисто духовната, за да дадем една представа за картината, която представя неговата знаменита интерпретация. БНТ, 1942, бр. 240, 1-2.

2. Диригентство (в 1 знач.). Курсистите са изучавали елементарна теория на музиката, .., елементарна инструментация и хорова дирижировка, след което са положили изпит. ОФ, 1950, бр. 1856, 4.