ДИРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЍРЯ ж. 1. Отпечатък, белег върху земна или друга мека повърхност, оставен обикн. при движение на човек, животно или привозно средство; следа. Сутрин по пресния сняг личаха дирите на яребици, на зайци, на лисици. Й. Йовков, АМГ, 30. — Познаваш ли тия следи? Янко се наведе с ръце, опрени на коленете. Ясно се виждаха отпечатъците на малки копита. Това беше дирята на сърна. Ем. Станев, ПЕГ, 22. Още не са засъхнали по пътя дирите на тракторите, които са теглили редосеялките в широките блокове, а топлото зимно слънце е вече измъкнало нагоре житните стръкчета. А. Каралийчев, ПД, 121. По дирите от босите крачета ние стигнахме до колибата, в която децата се бяха скрили по време на бурята. △ По дирята се намерва заеца. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 56. Ходѝ по снега, диря не оставяй. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 197. Баба ако лъже, диря не лъже. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 33. // Краткотраен белег, следа, оставяна при преминаване на нещо върху водна повърхност или през въздуха. Една звезда се откъсна от небето и пада в светла диря. К. Константинов, СЧЗ, 176. Тръгнах на юг и видях морето. А по него ходеха кораби и зад тях оставаше бяла диря. А. Дончев, ВР, 177. Нещо почна да пищи, да съска и огнената диря на запаления фитил стремглаво зафуча към вързопа под моста. Д. Спространов, С, 343. ● Обр. Подир нея оставаше дълга, възбуждаща диря на гъсти ухания, въздухът замираше. Др. Асенов, СВ, 118.
2. Веществен белег, признак, свидетелство за нещо, което е съществувало или е било извършено някъде; останка, остатък, следа. Той дълго гледа̀ с просълзени очи едно празно място, на един край продънено — диря от зимник — покрито с пепел и бурени. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 8. Слънцето се беше поиздигнало вече, от мъглата нямаше никаква диря. Денят пламна, небето хладно, но бистро, се отвори като синьо детско око. Г. Караславов, Тат., 165. Все тая гледка наляво и надясно: дири от наводнение, стари, застояли локви, кал. Ив. Вазов, Съч. IХ, 133. Малко по-нататък забеляза и капки кръв. Калин тръгна по тия дири. Й. Йовков, ВАХ, 125. Съвсем се е променил. От някогашния идеалист нямаше ни диря. Т. Влайков, Съч. III, 24.
3. Прен. Сведение къде се намира или укрива някой, който е напуснал дадено място; следа. — Трябва да се намери начин да активизираме в борбата срещу нелегалните не само чиновничеството, а и самото население. И според мене това ще стане най-добре, като изплащаме големи парични възнаграждения за всеки предаден нелегален, за всяка посочена диря. Д. Ангелов, ЖС, 350. Ще прощаваш, ама голяма грешка имаш, дето не идваш у наше село. Кой как излезе от селото ни и се зарови някъде, та с години не можеш дирята му да откриеш... Кр. Григоров, Н, 129. Липсата на документи, легендата, времето .. са затлачили в много случаи дирите на Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 169. Сеймени наистина ме подирват в къщата, на която бях слязъл, и като се научили, че ме нямало там и че съм бил отишъл на сватба, тръгват по дирите ми. П. Р. Славейков, БП II, III.
4. Прен. Обикн. със съгл. опред. Резултат, последица от дейността на някого; следа. Една трайна диря остави там изпъкналата, самообразната личност на учителя в класното училище. Ив. Вазов, Съч. Х, 155. Смъртта притваря очите и на бедния, и на богатия. Едни оставят между хората светла диря на радостни спомени, други биват изпращани с проклятия. Д. Марчевски, ДВ, 96. Йордан Йовков ни завеща нетленни съкровища, той остави през своя кратък живот дълбока диря в нашата книжовна нива и българският народ го обича, високо цени и се радва на неговото безсмъртно дело. А. Каралийчев, С, 262. // Отпечатък от нещо, което е възприето, преживяно. Не, не се срещат често такива сцени. Трябва това да е преживяно, да е оставило дири незаличими в душата, за да бъде предадено така вярно и трогателно. К. Величков, ПССъч. VIII, 211-212.
◊ Влизам / вляза (попадам / попадна) в (по) дирите (дирята) на някого; хващам / хвана (улавям / уловя) дирите (дирята) на някого; в (по) дирите (дирята) съм на някого; падам / падна (попадам / попадна) в (по) дирите (дирята) на някого. Разг. Вземам / взема дирята на някого. Диал. 1. Успявам на науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам. Смущението [на турците] се увеличава от обстоятелството, че не могат да влязат в дирите на четата и нямат вярна представа за нейната сила. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. Стъкна огъня и помисли: "Този не му е чист косъмът. Преструва се, че е брат на Радой .. Може да го е пратил пашата... Хване ли дирята на хайдутите, другото — лесно..." Ив. Гайдаров, ДЧ, 97. Ценко бе уловил дирята на крадците. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 244. Сега и да попаднат в дирите му, мъчно биха го уловили и от десет разкрача. Г. Караславов, Избр. съч. I, 413-414. — Видели го някои, казаха ми, с Македонеца от бичкията се мярнал .. Ама иди му вземи дирята! П. Тодоров, Събр. пр II, 220. 2. Узнавам, откривам какво върши или е извършил някой. Какво го чака утре? Ще хванат ли дирите му или ще се упази и ще се отърве от съд, глоби и затвори? Г. Караславов, С, 57. Като се ровеше из книжата, Трайко попадна в дирите и на ония големи злоупотребления, които бяха извършени при Дочовото кметуване. Т. Влайков, Съч. III, 220. Както се виждаше, Алекси беше в дирята на всичко, което ставаше в селото. Й. Йовков, ЧКГ, 50. Да ти видя дирята! Диал. Махай се оттук, върви си, иди си. И дирята ми е изстинала. Диал. Отдавна съм побягнал, съм се изгубил, отдавна ме няма. Куче влачи, диря няма. Разг. Не се търси отговорност за нещо, някакво провинение остава ненаказано. Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните. Строгост имаше, подчинение имаше и всеки си знаеше мястото. А сега? Куче влачи — диря няма. Чудомир, Избр. пр, 266. Тътря се в дирята на някого. Диал. Следвам някого, вървя по следите на някого.
ДЍРЯ, ‑иш, мин. св. дѝрих, несв., прех. Разг. 1. Стремя се, полагам усилие да намеря или открия нещо загубено или скрито; търся. Тя скришом бе взела няколко кехлибарови зърна от броеницата ѝ .. и сега гледаше лукаво как калугерицата ги диреше наоколо си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 195. Топките бяха на сигурно място на дъното на кладенеца — кой можеше да се сети да дири там? Д. Спространов, С, 259. — Добър вечер, Добро! — Ти ли си, бате Филчо? — Какво търсиш тука по това време? — Загуби ни се телето, та го диря. К. Петканов, Х, 40-41. Далече някъде в синия океан се виеше самолетът .. Самолетът диреше отряда. З. Сребров, Избр. разк., 96. Отишло момчето в гората. Цял ден дирило кравата, но не я намерило. А. Каралийчев, МО, 6. // Стремя се да открия нещо, за което зная или предполагам, че съществува; търся. Ние спираме от палатка на палатка и дирим холерната болница от Царево село. Л. Стоянов, Х, 75. Къдрю, който пипаше в тъмнината и диреше новата Станчова брадва, щом зърна стопанина, прескочи градинския плет, запръщя и се изгуби в тъмнината. А. Каралийчев, ПГ, 149. Вълчицата вече не се появяваше из гората, но ние продължавахме да дирим къде крие малките си. Ем. Станев, К, 34. // Старая се да забележа, да видя някого сред други лица, в тълпа. Тая особеност на Пантата го понижаваше пред очите на неговите съграждани, но случеше ли се беда и тям, техните очи диреха да го зърнат между дошлите от любопитство и състрадание околни. Ст. Чилингиров, ХНН, 41. А и Райка, щом доде на хорото, зѐ да се огледва наоколо .., като че да дири някого. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 32. Докато Дамянчо още разказваше, кака Гинка беше се озърнала да дири Лалка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 54. Тя [костенурката] продължаваше да гледа там, дето птичката изчезна. Диреше я с поглед, ала не я виждаше никъде. Ем. Станев, ПГВ, 60.
2. Стремя се да намеря някого, който е избягал или е отишъл някъде другаде, като вървя по следите му; търся, преследвам. — Знам, че те дирят навред, ти си в опасност. Когато добиеш нужда, не търси друго прибежище. Моят дом е крепост за теб. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 79. — Какво стана с нашата работа бе, Цветане? .. Аз бях добър някога, когато ви диреше полицията... Ст. Даскалов, ЕС, 48. Там Левски разправил подробно опасността, в която е бил поставен от дигнатата от турците тревога в Карлово, всичките къщи, в които го дирили. Ив. Вазов, Съч. ХII, 167. Бях принуден да открадна .. / .. / Оттогаз ме не по‑
гледват, / все ме дирят и преследват / и ме гонят от света... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 161. // Стремя се да намеря някого, за когото не зная къде точно се намира; търся. Рада, която от няколко време се луташе из камънаците да дири Бойча, сега го видя. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 218. — Жена му [на Жельо] всеки ден идва при мен да го дири. Иска го от нас, комунистите, ние сме го били "затрили"! П. Славински, ПЗ, 262. Тя [Гърбушка] тичаше из полянките, увираше се из драките за едри ягоди и ми ги носеше .. А къде вечерта изчезна. — Къде е? — питам — никой ми не казва, никой я не видял. — Ами така ли ще я оставим, — може ли така? — сърдя се аз. И връщам се — сам-самин се връщам да я диря. Ц. Церковски, Съч. III, 81-82. Питахме, дирихме, на полицията заявихме, телеграми дадохме по няколко направления — няма, пропадна бедното дете. Ал. Константинов, БГ, 76.
3. Стремя се да си доставя нещо, да получа това, което ми е необходимо, от което имам нужда; търся. Де да дири сега дрехи и кой ще се изложи на явна опасност да даде свои. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 203. Есенно и зимно време пък често прелитаха насам гларуси .. Тия морски птици като че дохаждаха повече да си почиват, отколкото да дирят храна. Й. Йовков, ЧКГ, 110. Насам идваха дървари със страшни брадви. С рунтави калпаци. Диреха място за нощувка. Ем. Станев, ГЧ, 18. По пътищата кръстосваха въстаници, кервани с покъщнина, жени и деца, които диреха убежище. Л. Стоянов, Б, 113. Голобрадото момче бе потънало дълбоко в себе си. Между това интересуваше го да дири цяр за издутината на челото си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 407. // Стремя се да намеря този, който ми е необходим за разговор, работа, помощ, съвет и под.; търся. Левски ходи няколко пъти да го [Н. Геров] дири с желанието да му каже лично какво мисли, че трябва да се направи. Ив. Унджиев, ВЛ, 91. Една вечер по коситба, като диреха дядови Славчови повечко косаче, .. , Младенчовица подкани да повикат и Ненка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 114. Шрапнелен куршум се заби в дясната му [на Дима] ръка, разкъса мускула и счупи костта .. Силна болка заби нокти в месата му и той се люшна назад. Кръвта по дрехите му го опомни и той тръгна да дири санитари, да го превържат. К. Петканов, МЗК, 99-100. На другия ден той тръгна да дири човека, чрез когото се надяваше да се свърже с Калинков. Ем. Станев, ИК I и II, 137-138. Разговорът щеше да продължи още, ако не беше дошло чирачето на бай Стояна, тръгнало да дири калфата... Ст. Чилингиров, ХНН, 86.
4. Прен. Опитвам се да открия, да постигна нещо с напрягане на мисълта; търся. Стремски диреше деня на решителната стъпка, но не намираше ни един сгоден, нито достатъчно мъжество у себе си, за нея. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 111. Ако го обикнете — и човека, и поета — на младини, което е доста мъчно, ще познаете как и на старини можете да бъдете млади; .. ; ще ви научи да дирите и намерите себе си, вън — в лабиринта на живота, вътре — в лабиринта на чувствата и поривите си. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 9. Загрижен за здравето на Тинка, Колчо продължаваше да си блъска главата и да дири колайлък как би могъл да се промени и поправи тоя техен лош живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287. Напразно дирих истина у тях, / създадени в лъжа и грях. / Напразно дирих и лъжата — / бог на вселената, душа в душата. П. К. Яворов, Съч. I, 71. // Правя усилие, напрягам мисълта си да си спомня нещо (дума, адрес, име и под.). С чужд акцент на завален български език той говореше бавно, сякаш диреше думите си. Мъжът каза: — А госпожица Катя Воденска? Д. Спространов, С, 9. Той почти беше забравил френски. Дори и в обикновен разговор вече диреше думите. △ На улицата срещнах стар училищен другар. Разговаряхме дълго и аз през цялото време дирих името му в паметта си, но не можах да си го спомня. // Правя изследвания, за да открия нещо ново в дадена научна или интелектуална област. Нашият професор беше бележит учен. Той никога не беше в покой, непрекъснато диреше нови неща и неговите дирения винаги завършваха успешно.
5. Прен. В съчет. със същ. радост, щастие, утеха, слава и под. Стремя се, насочвам усилията си, имам желание да постигна нещо (обикн. радост, щастие и под.); търся. Бащината рибарска лодка не можеше да изхрани двама рибари .. и синът трябваше да дири щастието си другаде. Д. Добревски, БКН, 31. — Та затова, невясто Герговица — каза свекърва ми, — земи та си нагоди здравото момиче, както му е реда, па нека иде то да засветува и да си дири късмета. Т. Влайков, Съч. II, 246. Както той, и други такива юнаци по негово време диреха лаври и печалби, даже в борба против България. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 27. Знаеха само, че Хамзоолу е винаги сам и в пиене, и в песен .. И тази негова самота, може би, го караше да дири забрава в кървавия цвят на виното и в тъжните мелодии на песента. Ст. Чилингиров, ХНН, 76. От дните, които над мене стовариха камък, / ти бягаш, ти дириш утеха, покой, развлечение... Е. Багряна, ЗМ, 33. Бог да му изгори / душицата лукава! / Да найде гибел там, където дири слава! К. Христов, ЧБ, 125. // В съчет. със същ. изход, повод, случай, предлог и под. Стремя се да намеря, да открия начин или удобен момент; търся. От няколко дни диреше случай да се срещне с нея, но Христина не излизаше от къщи и той научи от сестра си, че била болна. Ем. Станев,
ИК I и II, 158. Тая мисъл от по-рано още го чоплеше и съблазняваше. А кога зе да се блъска и да дири изход от домашния въздух, търсеният изход неусетно някак се свърза с това негово съкровено желание. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 287-288. Дамянчо Григорът .. диреше нетърпеливо случай, тема за някой дълъг масал. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 52. А трябва да се върви. Тогава? .. По-слабият ще му дири леснината: ще заобиколи. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. // Стремя се да получа нещо, за което съм убеден, че ми се полага; изисквам, търся. Тъй се трупаха върху му едно след друго предупрежденията, настояванията, въздействията; той стоеше раздвоен в дъното на килията и слушаше гласа на миналото, който с нова, застрашителна сила диреше своите някогашни права. Ст. Дичев, ЗС I, 262. И реши една нощ цар Крум да дири мъст и отплата. Сбра воини и вожди, па нападна земята на франките. Н. Райнов, ВДБ, 44. Събраха се животните тогава / да дирят справедливост и разправа / с виновника. Хр. Радевски, Б, 22.
6. Прен. Със следв. изр. със съюз да. Имам желание, стремя се към нещо; искам, търся. Но тия дни след празници се отличаваха винаги със своето безгрижие .. Еснафите не само се разправяха през стените на дюкяните кой как е прекарал, кой какво е ял и пил, но и диреха с кого да си развалят махмурлука или пък да се закачат с някого. Ст. Чилингиров, ХНН, 67. Попов не гледаше събеседника си, а тоя наопаки, се беше втренчил в него, посвил бе устни и личеше, че дири да пристъпи към нещо, което се криеше зад всичките му подпитвания. А. Страшимиров, Съч. I, 69. Всичко му беше криво и диреше да си излее яда и злобата някому. Д. Спространов, С, 137-138. Пенча го мързи, / гледа да лежи — / ходи, та се май, / дири да играй... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 328.
7. Прен. Обикн. с отриц. Искам да зная нещо, интересувам се от нещо. Колко годишна ще е свършила [Димка] гимназия? Пък и — годините ли ще диря: аз като нея хубава не съм виждал. А. Страшимиров, К, 32. — Кой каквото ще да вика. Всеки знае своето... не иска да дири никого. П. Тодоров, И I, 115. Спокойно бледен, аз не диря — / къде, изтерзано до смърт, / сърцето ми оставя диря. Д. Бояджиев С, 20.
8. С въпр. местоим. какво, що. Занимавам се с нещо някъде, намирам се някъде; правя, търся. Гласът на Къдря! Какво дири този приятел горски в Станчовата градина край дръвника? Дали не е влязъл да открадне новата брадва? А. Каралийчев, ПГ, 148-149. Топографическият знак стърчеше чудноват, като живо същество, сякаш, че и той се чудеше какво дири на тоя пустинен връх. Ив. Вазов, Съч. ХV, 82. — Тя все малка се мислила и все с кукли си играела. Дори и на седянката не веднаж момците са се шегували с нея: "Де ти са куклите, Тодоро? Що дириш на седянката без кукли?" БР, 1931, кн. 4-5, 162. диря се страд. Иван Кралѝчът, от град Видин, Дунавска област, .., дири се от властите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. — Щом няма пазар една стока, то значи, че тя се не дири, че не трябва. Ив. Вазов, Съч. ХII, 40. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво, .., да не се прекалява в ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и II, 31.
◊ Билки диря по баира. Диал. Ирон. Скитам без работа; безделнича. Диря от кьорав очи. Разг. Ирон. Мъча се да постигна нещо невъзможно, неосъществимо. Диря си белята <със свещ>. Разг. Правя, върша нещо неразумно или рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. Той се облегна върху ритлата на каруцата и почна да шари с очи. — Какво търсиш? — попита го Станчо. — Дири си белята — отговори кръчмаринът и подаде шишето. А. Каралийчев, ПГ, 145. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / само хора ходят / горе в планината! Д. Габе, СбХ, 71. Диря си боя <със свещ>. Разг. Съзнателно правя, върша нередност, с което сам ставам причина да бъда наказан. — Де се губиш, бе? Аз боя си диря заради тебе, а ти се моташ. В. Ченков, СНД, 84. Диря си майстора. Разг. 1. Постъпвам така, обикн. неразумно, че става необходимо да си получа заслуженото, да се справят с мене. Моето комшийче си дири майстора. Кога ли някой ще го пипне на местопрестъплението като сваля чистачките на колите, които спират пред къщата им. 2. Само в 3 л. Обикн. за работа, дейност и под. — изисква опитна ръка, умение, за да бъде направен добре. И свои, / и другоселци идваха при него, / като при първи майстор бъчвар — / че работата майстора си дири. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. Диря си цера̀; диря му колая. Разг. Стремя се да намеря начин да изляза от някакво положение, което обикн. е трудно, лошо. Селянинът не го слушаше. Той не вярваше в неизменността и силата на някакви закони и бе свикнал да търси прорез, през който да се провре, пък другите да си дирят цера, кой както може. Ем. Станев, ИК III и IV, 335. Стрина Венковица отдавна се навикнала сама да му дири колая и да намира как да посреща къщния масраф. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. — Кое? — викна Тодораки. — Ще бягате от нас ха? Тъй ли? Ами ний какво да правим? — Ще му дирите колая — рече хаджи Пени. Д. Немиров, Б, 201. Диря сметка обикн. някому, от някого. Разг. Изисквам от някого да отговаря за делата си, за постъпките си. Щом разбрах, че не мога да се моля и като Йова диря сметки от Бога, избягах от тъмната черква в белия свят с надежда, че там ще се отърва от
гордия бяс, но вместо покаяние изпитах облекчение, че съм се освободил от нещо си. Ем. Станев, А, 33. — Защо съм бил говорил против него в съда, та го били осъдили — затуй ми дири сметка сега. Й. Йовков, ЧКГ, 170. — Сговор, селяни, че свят иде след нас, свят отворен — сметка ще дири той и ще пита що сме сторили за него, що сме дали... И с тия думи склопи той очи. Ц. Церковски, Съч. III, 267. Каквото съм дирил, намерил съм <си> го. Разг. Заслужил съм да изпатя от нещо, получил съм си заслуженото за постъпка, деяние, което съм извършил. — Каквото е дирил [Танас], намерил си го. Искаше той да вземе хляба на другите, а дядо Господ взе неговия. Ст. Чилингиров, ХНН, 181. — Единия убихме, а Мерджанов обесихме в Одрин. Така свършват всички душмани на султана. — Каквото дирил — намерил — рече лодкарят. Д. Спространов, С, 61.