ДИСАГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСА̀ГИ мн., ед. (рядко, диал.) диса̀г м. и диса̀га ж. Две скачени в горния си край торби за път, които се носят преметнати през рамо или върху седло на кон, магаре и под. Манолаки се обърна и видя, че откъм дама, с преметнати дисаги на рамо, с широкопола жетварска шапка, идеше Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Левски остави коня си в Караивановия хан, нарами дисагите и тръгна към дома на майка си. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Децата се наобядваха, изкараха магарето, натовариха го с дълбоки шарени дисаги, които бяха натъпкани с хляб, сирене, лук, чушки и дини, и подкараха кравите. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 315. На гърба му се клатушкаха два дисага, натъпкани със ситна сол. А Каралийчев, МИ, 87. Старият каракачанин издълбоко и шумно въздъхна, сякаш от гърба му се смъкна тежка дисага. Н. Тихолов, ДКД, 143.

◊ Дисаги на рамо да носиш; с дисаги да тръгнеш. Във 2 и 3 л. Диал. Да станеш просяк. Дядови дисаги. Диал. Вид киселец. Къде е Киро на кирия, дисагите си на гръб носи. Диал. За човек, който уж все работи, а пък все е сиромах и колкото повече време минава, толкова повече обеднява. Надявам се като просяк с празен дисаг. Диал. Много се надявам на нещо. Наредил съм се (съм) като агне в дисаги. Ирон. Много зле съм се наредил, в много лошо положение съм. Ненаситен като попски дисаги. Разг. Крайно ненаситен. Оди да видиш гущер с дисаги. Диал. Укор. Казва се на човек, дошъл да гледа нещо, което не му е работа. С патерици и с дисаги на врата да тръгнеш. Във 2 и 3 л. Диал. Да станеш сакат и просяк.

— От гр. δισάκκι.