ДИСЕКЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИСЀКЦИЯ ж. Мед. 1. Разрязване на мъртво тяло с учебна или научна цел. — Трябваше аз да послушам баща си, да взема неговия занаят. По-добре да си бездарен архитект, отколкото лекар, който ще скимти заедно с пациентите си и няма да смее да почисти ожуленото коляно на някой малчуган. Мене и на дисекциите ми ставаше лошо, а как ще е занапред? Ем. Манов, ДСР, 272.
2. Оперативно разсичане тялото на мъртвия плод през време на раждането.
— От гр. δις 'раз' + лат. seco 'сека'.