ДИСИДЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСИДЀНТ м. 1. Истор. В западноевропейските държави през средните векове — отстъпник от католицизма, когото църквата смята за еретик. // По време на Реформацията — вярващ християнин, който не се придържа към господстващото в една страна католическо и протестантско вероизповедание.

2. Разш. Вероотстъпник.

3. Нов. Полит. Лице, което изразява несъгласие с водената държавна политика и господстващата идеология, обикн. в страни с тоталитарен режим, и се противопоставя на политическата система под различни форми. В книгата тя [Марлена Жимна] обвинява КГБ и лекаря А. Федотов за смъртта на дисидента актьор и певец Висоцки. 24 часа, 2000, бр. 193, 25. Саддам Хюсеин праща в Лондон и други европейски градове агентки-танцьорки, които да се внедрят сред иракските дисиденти и да ги избиват. 24 часа, 2000, бр. 206, 34. Докато дисидентите още ходеха с пуловери през 1989 г., той бе живото олицетворение на българската мечта — положителният образ на родния милионер. ДТ, 2000, бр. 90, 11. Бивши дисиденти пак закусиха във френското посолство. ДТ, 1998, бр. 16, 2.

— От лат. dissidens, ‑dentis 'несъгласен'.