ДИСКАНТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСКА̀НТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Муз. Прил. от дискант. Най-интересен беше Славейков, когато речеше да натърти върху някой пасаж от сказката си. Тогава гласът му удряше като тежък чук върху наковалня и при тъпите кънтежи се откъсваха и остри, тънки изпищявания, прилични на дискантов съпровод при басова ария. Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 347. Въпреки своята социалистическа ориентация, аз не можах да преодолея страстта си към пеенето и да се откажа от участие в гимназиалния хор, в който бях солист на дискантовата партия. Д. Казасов, ВП, 80.