ДИСКЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСКЀТА ж. Нов. Техн. Магнитен носител на записвана и четена от компютър информация в цифров вид, представляващ плосък диск с магнитно покритие, поставен в пластмасова квадратна обвивка. Изненадващо сред наградените на церемонията в Харвард бе и създателят на компютърната дискета японецът Йосиро Накамацу. С, 2005, бр. 4582 [еа]. От Сметната палата припомниха, че декларации могат да се подадат както на хартиен носител, така и на дискета. Нов., 2007, бр. 85 [еа].

— От англ. diskette.