ДИСКОТЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСКОТЀКА ж. 1. Сбирка от грамофонни плочи и магнетофонни ленти. — Радиограмофон! — възкликна Сашо. — Браво! Той веднага пусна радиото и трескаво запрехвърля малката дискотека. С. Чернишев, ВМ, 68. Към теоретичния факултет се създаде и магнетофонно студио с дискотека. ВН, 1959, бр. 2544, 4.

2. Шкаф или помещение за съхраняване на такава сбирка. — Дайте ми два метра шум от машини .. Странен разговор, нали? Един от всекидневните разговори — .., които се водят в една от най-важните зали на радио София — дискотеката. Тук се намират хиляди метри записани на магнетофонни ленти звуци — човешки говор, плач, смях, шум от танкове. ОФ, 1950, бр. 1575, 4.

3. Специално помещение за танци, снабдено с такава сбирка и бокс¹ (в 1 знач.). В дискотеката на Младежкия дом тази вечер се проведе международен конкурс по спортни танци.

— От фр. discothèque.