ДИСКРЕТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСКРЕТНОСТ¹, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на дискретен¹. Жената разбра, че няма да я издам .. Тя ми кимна с глава — благодари ми за защитата и дискретността. Кл. Цачев, ГЗ, 121. — Околийският началник е верен наш партизанин, но, все пак, той е местен човек, може да не дооцени дискретността на плана, да се похвали и... да провали работата. Г. Караславов, ОХ II, 234. Гвардейският капитан беше в цивилни дрехи, с почтително скръбно изражение на хубавото си лице, в което се добавяше придобита дискретност и високомерие. Ем. Станев, ИК III, 105. Той се движеше из къщата винаги безшумно, но не с подозрителни котешки стъпки, а поради своята вродена култура и дискретност. Б. Йосифова, БЧМ, 10.

ДИСКРЀТНОСТ², ‑тта̀, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от дискретен². Подвижността на веществото, неговите непрекъснати изменения, дискретността и способността му към раздробяване на твърде малки части неизбежно довеждали до извода, че веществото се състои от частички. Ив. Въжарова, ИН (превод), 302.