ДИСЛОКАЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСЛОКАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се отнася до дислокация (в 1 и 3 знач.). В края на третичния период мощни дислокационни процеси в недрата на Земята и последвалите ги изменения на земната повърхнина са оформили гигантските нагъвания. ВН, 1960, бр. 2796, 4. Някои геолози приемат подвитошката термална зона като естествено продължение на южно-балканската дислокационна линия. П. Делирадев, В, 144. Дислокационни войски.