ДИСПЕРСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСПЀРСЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Само в съчет.: Дисперсна система. Физ. Дадено вещество и средата, в която то е разпръснато. При равномерното разпределяне на малки частици от едно какво да е вещество се получава дисперсна система. Н. Пенчев и др., КАХ, 169. Течни дисперсни системи са захарният разтвор, млякото и др., а твърди — различните сплави и т.н. Хим. ХI кл, 1965, 46. Дисперсна среда. Физ. Еднородно вещество, в обема на което е разпръснато друго вещество във вид на малки твърди частици, капчици течност или газови мехурчета. В една дисперсна система различаваме дисперсна среда, чиито частици запазват връзката помежду си, и дисперсна фаза, чиито частици са разпръснати всред дисперсната среда. Н. Николов, М, 106. За дисперсна среда може да служи и твърдо, и течно, и въздухообразно вещество. Хим. IХ кл, 1950, 38. Дисперсна фаза. Физ. Разпръснатото вещество, което е част от дисперсната система. Твърдият газ представлява колоидна система, в която течният газ е дисперсната фаза, равномерно разпределена и включена в клетките от твърдата среда. Д. Русчев, НЗ, 49.